ДЪНОВ – СПАСИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Павлина Павлова, „Петър Дънов – Спасителят”, изд. „Захарий Стоянов”, 2018.

Това е книга за ценители, които търсят духовно просветление и нови измерения на истината.
Защото нейната цел не е да поучава, а да вдъхновява: „Ти си гражданин на Вселената!” – тази мисъл на Дънов е изведена като епиграф – водещо послание за цялостното възприемане 

 Дънов прогнозира достигане на еволюционно ниво на човешкото съзнание: „В бъдеще хората ще виждат мислите. Тогава душата и духът ще бъдат видими. Днес те са невидими, но в бъдеще умът, сърцето, душата и духът ще бъдат видими. Сегашните хора казват: „Видимото ще си остане видимо, а невидимото – невидимо”. Аз казвам: „Като се срещнем в бъдеще, вие ще виждате ума, сърцето, душата и духа ми, и аз ще виждам вашите”. Това е новото учение. Светът ще претърпи голяма промяна и тогава ще се тури край на всички глупости и престъпления”.

В епохата на драстични философски и религиозни трансформации, съпътстващи експанзията на дигиталните технологии, да се пише за доктрината на Петър Дънов е не само предизвикателство. Иска се смелост за навлизане в езотериката на християнството и внимателна авторска интерпретация на идеите на Учителя, разпространени от учениците му в целия свят. Известно е, че клонове на Бялото братство има в 50 държави по света. Очевидно е, че напластеното в митологичното обговаряне на дъновизма трудно може да бъде преобърнато и осъвременено. Затова и повечето биографични книги за Учителя спират до преповтаряне на всеизвестни факти.

Павлина Павлова се е заела с амбициозната задача да контаминира биографичност, документалност и новото християнство (отхвърлящо догматиката и Светата Троица) в един обобщаващ текст, който носи елементите на хрониката, но и на религиозно-философския трактат. Затова и авторката си е позволила в подзаглавието да определи книгата си с етикета „Съвременна библия. От ІYІ към ∞”, залагайки значим подтекст: а именно – българските земи са средище на най-висока култура хилядолетия преди Христа, създаденото от нашите предци продължава да излъчва послания и днес.
А траекторията на заложения разум се губи далеч в безкрайността и бъдещето.
Аурата на това място е родила гения на Беинсб Дуну.
Той е живото въплъщение на този висш разум. Защо ли?

Нека се вгледаме в най-древния символ на прабългарите – ипсилон с две хасти, изписван върху паметници и медальони; той представлява свещеното за прабългарите число 7 и олицетворява върховния бог Тангра. Той е герб на канската династия Дуло, дори след покръстването продължава да се използва наред с кръста. Но наши видни историци посочват, че този знак се среща на Балканите през ХV в. пр. Хр. (открит е върху съдове и градежи на траките от племената беси, мизи и одриси), а други учени го датират от още по-ранна епоха. Не случайно ІYІ е в центъра на Розетата от Плиска, защото символното му значение се свързва с Божествената сила. Именно върху новото разбиране за Божествената същност на Христос се основава вероучението на Петър Дънов, а чрез извеждането на този протобългарски знак Павлина Павлова цели особено внушение на посланието си: докрината на дъновистите да се постави в контекста на цялата европейска цивилизация като културно наследство на съвременна България.

В книгата си „Петър Дънов – Спасителят” авторката излага последователно житейския път на Учителя, обучението му в България  и в САЩ, възникването на идеята за Бялото братство, първите стъпки при основаването на Школата, преходът към окултните науки, френологията и нейното значение, новото познание за Христос, базиращо се на етически категории като любов, мъдрост, истина, добродетел, правда, въплътени в космогоничния образ на Бог. Затова и Великото Всемирно Братство – това са посветените братя и сестри, еволюиралите човешки души, не се ръководи от Петър Дънов, а от самия Христос.

/ Анжела Димчева, сп Факел