знаете се, кои сте... неуморни,и СловоБлудни..

   Защо Христос сам не е записвал нищо от това, което е говорил?
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 10. април 1917 в Берлин и
включена в СС 175 “Градивни елементи за разбирането на Мистерията на Голгота.
Космическа и човешка метаморфоза”    

“Един значим факт преминава през цялото евангелие, който трябва много дебело да бъде подчертан - Христос Исус никога нищо не е записвал. Няма нищо, което да е записал! Даже учените са спорили дали въобще Той е можел да пише и тези, които отговарят положително на въпроса, привеждат единствено откъса с блудницата, където Христос пише знаци на земята (Йоан 3:3-8). Но иначе липсват свидетелства, че Той е можел да пише. Като се пренебрегне тази случка, Той никога не е записвал учението Си като други основатели на религии. И то не е случайно, а е свързано тясно със силата на словото, с пълната му сила. Но този факт трябва да го характеризираме само с оглед на Христос Исус, иначе ще бъде твърде двусмислено по отношение на нашето време. Вижте, ако Христос Исус беше записал словото Си, ако го беше превърнал в знаците, с които някога си е служил езикът, то в него щеше да се влее ариманичното, защото това, което въобще се фиксира в някаква форма, е ариманично. Написаното слово въздейства по друг начин, отколкото когато учениците са наобиколили учителя и разчитат единствено на собствената си сила на духа. Не бива да си представяме, че авторът на Евангелието на Йоан е седял до Христос Исус, когато Той е говорил и е стенографирал думите Му, както правят господата тук. Именно на факта, че това не се е случило, се дължи наличието на една невероятна сила. Има едно важно значение, което се разбира едва тогава, когато човек се научи да разчита в Акашовата хроника какво наистина се съдържа в думите, които Христос Исус винаги е използвал срещу книжниците, срещу тези, които са вземали мъдростта си от писанията. Той възразявал именно срещу факта, че мъдростта им е от книгите, че душите им нямат пряка връзка с извора, от който тече живото слово. В това Той виждал, Той трябвало да види фалшифицирането на живото слово.  

/накратко, лекция на д-р  Рудолф Щайнер 

Има един велик закон, който гласи от какво се определя прогресивният напредък на съзнанието през всички степени на живота: Всичко онова допринася за развитието на съзнанието, което човекът прави не за самия себе си, не за да развие това съзнание. Това очевидно е парадоксално твърдение: Всяко нещо, което едно същество извършва и върху което работи, без да цели развитието на собственото си съзнание, подпомага това развитие на неговото съзнание."
Р. Щайнер, "Легендата за храма"