НЕСТАНДАРТНИ РАЗМИШЛЕНИЯ Кой е създателят на Homo sapiens?
ПУБЛИКУВАНО ОТ ANGEL ⋅ МАРТ 11, 2018 ⋅
ПУБЛИКАЦИЯТА FILED UNDER МИСТИКА И РЕАЛНОСТ
„Човекът се познава по това, което го обкръжава.“
Кой е създателят на Homo sapiens?
Вероятно Енки е бил синът на краля на тези извънземни. Името „EN.KI“ означава „Господар или княз на света“. Титлата му от шумерските клинописи обаче не се оказва особено сполучлива, защото след безкрайни съперничества и интриги, от които тази цивилизация, както изглежда, винаги се е възползвала, той губи властта си над големи части от планетата от полубрат си ЕНЛИЛ.
На Енки се приписва не само „създаването на хората“, но и много други дела. Той вероятно е пресушил блатата в Персийския залив и ги превърнал в плодородни земи, строил е вълноломи и кораби и, както изглежда, е бил добър учен.
Но това, което ни интересува най-вече, е неговото благоразположение към творението си. Според месопотамските текстове на съвета на извънземните Енки се застъпва за новия земен вид. Той повдига въпроса за жестокостите, които останалите извънземни, включително и полубрат му Енлил, налагат на хората. От плочките става ясно, че не е искал човекът да бъде роб, въпрос, по който останалите са на различно мнение. Хората, които за господарите си не били нищо повече от товарни животни, били третирани ужасно. Плочките разказват за бедствия, глад, болести и други неща, които днес бихме нарекли биологична война. Когато този геноцид не довежда до желаното редуциране на човешкото население, е решено то да бъде заличено с голям потоп и най-вече да бъдат унищожени създанията, които не били „особено сполучливи“ – хибриди, мутанти и човекоподобни животни.
Изображения 39 и 40: Черен обелиск на асирийския цар Саламасар. Човекоподобните животни били водени на верижка.
Днес много археолози са единодушни, че преди хилядолетия в Близкия Изток е имало потоп. За него се споменава и в митовете на североамериканските индианци.
Според шумерските текстове, Енки разказал на един месопотамец на име Утнапищим плана на извънземните и го посъветвал да построи кораб и да отплава със семейството си, като вземе малко добитък, злато, няколко занаятчии и диви животни.
Историята за Ной, както много други истории от Стария завет, са преписи от древните месопотамски текстове. Юдеите променят само имената, а еврейската религия превръща многото „богове“ в един „Бог“.
От животните, почитани в миналото, няма по-уважавана от змията, и то защото била емблема на един кръг посветени, оказал силно влияние върху ранните култури от двете полукълба. Става дума за образовано общество, отдадено на разпространението и постигането на духовни знания и свобода: „Братството на змията“. То се борело срещу поробването на духовни същества и се опитвало да освободи хората от гнета на извънземните. (Старата библейска дума за змия е nahash, произлиза от корена NHSH и означава разчитам, намирам). Основател на „Братството на змията“ бил бунтовният, но конструктивен княз Енки. /по късно Луцифер, или Прометей..Дионисий..
В текстовете се казва, че Енки и баща му Ану били етически и духовно високо образовани и именно това е било знанието, което е символизирано по-късно в библейската история за Адам и Ева. Енки е представен като виновник, който дал на човека познание за миналото, за Създателя (извънземните) и му съдействал да постигне духовната свобода. В градината Е.DIN, овощната градина на анунаките, където работели няколко Homo-sapiens-роби, било забранено да се яде от едно определено дърво – дървото на познанието.
Защо е било забранено? Защо една ябълка е толкова опасна?
Нека видим какво се е случило. В „Битие“ пише:
„А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал.
И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред на градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“
Всеки, който вярва в Стария завет, трябва да си отвори ушите добре, дори и само за този пасаж: защото „Бог“ лъже! Адам и Ева не умират…
„Бог“ всъщност не е никакъв Бог, тоест Създателят на всичко, а това е Ану, бащата на Енки и Енлил, който познавал свойствата на ябълката – нар!
Въпреки добрите им намерения обаче, е очевидно, че Енки и „Братството на змията“ не успяват да освободят хората. В месопотамските плочки се казва, че „змията“ (Братството на змията) скоро била превзета от други заговорнически извънземни групировки. Енки е заточен на Земята и оклеветен от противниците си, за да е сигурно, че никога повече няма да намери поддръжници измежду хората. Титлата на Енки от „Княз на света“ става „Княз на тъмнината“ – той е падналата Зорница – „Но как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите…“, Носителят на светлината, защото е най-красивото и най-силното същество на своето време. Той е Носителят на светлината за древните германци, при гърците е известен като Хелиос или Фосфорус, при римляните – като Луцифер. Той е превърнат в дявол!
Така стоят нещата в случай, че Енки и Луцифер са едно и също лице. Дали е вярно?
Наистина ли Луцифер е толкова свободолюбив и самоотречен?
В изкуството дяволът най-често въплъщава непокорния дух, който се основава на отхвърлянето на съществуващия живот, на отричането на всичко, което е добро и добро в него. Той иска зло, но в същото време, обърнете внимание, допринася за създаването на добро. Този дух на конфронтация със съществуващия ред в образа на падналия ангел от стиховете на Й. Милтън "Забравеният Рай" и М. Лермонтов "Демонът" е особено ярко представен.
Дяволът Луцифер - това са Мефистофел в Гьоте и Воланд в Булгаков, които според създателите си са в един свят с една мисия - да балансират конфронтацията между доброто и злото и в крайна сметка да плащат на всички "според вярата". Така те правят всичко тайно и срамно в проявлението на човешката душа. В края на краищата, без да виждате сянка, е трудно да се разбере, че светлината е светлина!
Знанието никога не може да бъде пълно.
В началото твоята значимост расте с усвояването му –
до един предел, в който усещаш неговата необятност.
Този предел е началото на края.
След него започваш да се смаляваш:
знанието расте, а ти се смаляваш,
знанието расте, а ти се смаляваш….
Краят е прах – останка от значимостта.
Този прах се нарича смирение…
Този Сезон, насладете се на Тартюфел, в ДТ Н.Коканова , Ямбол...
.билети, само онлайн...
и, моята Коледна картичка @
Никоя култура, приела моралния релативиз...
освен,а ко тезз русски мърши не и дават некой лев..
тогава, ще бъде по-трудно..ще ги съдя направо тук в ЕС, Съда в Страсбург
