Познавам такива хора. Знам колко им е трудно да имат изключително чувствителни енергийни тела, които постоянно откликват на влиянията от Невидимото. Тъй като страданието им изглежда напълно безпричинно, те не знаят какво да направят, за да го спрат. Когато преживяванията идват от архетипните пластове на човешката психика не можем да направим много, наистина.

Въпреки това има едно нещо, което ще им помогне по-лесно да носят кръста си. Това е безличностният подход, т.е. състоянието без „его“. Когато не приемат лично това, което им се случва, те ще продължават да вървят под небето, подгизнали от студения дъжд и постоянните бури, но ще бъдат като дърветата в гората, които също ги вали, но не се оплакват. Ще продължат да вършат ролята си на алхимици в най-дълбоките слоеве на психичното, знаейки, че дори и да нямат контрол, могат да имат смирение.
Именно то ще ги доведе до заветния бряг.
 

Воини

Воин е този, който води битки. Всъщност именно това е нещото, което тези хора са били, преди да им се случи амнезията. Воини. Били родени с една от първите вълни на Големия творчески взрив, който избухнал във Вселената.  И тъй като в началото били много близо до Първоизточника, те се чувствали изцяло светли. Не знаели, че тъй като техният Небесен баща е и Светлината, и Тъмнината едновременно (защото Той е Всичко, Което е!), в момента на раждането на техния светъл Аз, бил създаден и техния тъмен Аз. Когато се родили, те познавали само своята светла част. Чувствали се силни и свързани с всичко останало. Не знаели какво е страх, защото били потопени изцяло в неговата противоположност – чистата любов. Не знаели какво е ограничение, защото животът за тях бил само безкрайни възможности.

Слизане по стълбата

Тези от тях, които все още не са успели да си спомнят кои са те и защо са тук, все още продължават да водят своите уморени битки със себе си и с живота. И понеже тези битки не могат да премахнат страданието, а само го усилват, те често се отчайват. Но ако си спомнят, най-накрая ще узнаят как да променят нещата. Именно затова спомнянето е толкова важно. То ги връща към целта на техния живот на Земята – да срещнат тъмнината в себе си. Тогава без борба, но с разбиране ще успеят да излязат от капана на дуалността в материалното измерение.

Обгръщащите тъмнината

Вероятно по-подходящото име за тях не е „воини на светлината“. Вероятно по-точно е да ги наричаме „обгръщащите тъмнината“. Защото именно те са тези, които първи са се гмурнали в нея, разпознавайки огромните възможности за духовна алхимия. Свободата, хармонията и радостта, които те усещат, излизайки от махалото на дуалността, е толкова огромна, че нищо от външния свят не може да се сравни с това. Едва тогава ще разберат, че именно то е било онова дълго търсено специално чувство, което да ги изпълни отвътре.

Но първо е спомнянето за това коя е тяхната истинска цел на Земята. След това е преобръщането и слагането на каруцата зад коня. И едва след това животът ще потече за тях – по-лек и свободен от всякога.

Камелия  Хаджийска 

 
Светът е такъв, какъвто е, и най-висшето, което можете да направите за него, е просто да го обичате такъв, какъвто е.“

Памела Крибе