БОИЛСКИЯТ БУНТ СЛЕД ПОКРЪСТВАНЕТО НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Християнизацията на България е събитие, което предизвиква интереса не само на средновековната литература, но и на днешната историография. Боилският бунт е част от проблемите, който все още са спорни. Настоящата статия представя различните гледни точки върху това важно събитие в историята на средновековна България.

 Защо тогава княз Борис решава да приеме официално (наново и повторно) християнството чрез „покръстване" от Патриарха на Византия? Ето какво казва Д-р Стефан Гайд по върпоса:

            „… Светлина по този въпрос хвърля в едно свое изследване известният български професор – Асен Чилингиров, експерт-изкуствовед, дипломиран и титулуван в България и в Берлин, където е и автор на над 500 научни публикации, посветени на българската история и култура. В множество свои публикации той изследва тезата за автохтонния произход на българите и тяхното приемане на Християнството директно от светите апостоли още през първи век пр. н. ера.

            В следното интервю за в-к „Монитор” (23 юни 2007 г.), поместено в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен", той отбелязва следните факти, които потвърждават още веднъж съществуването на Българското Християнство, много преди покръстването на България при управлението на цар Борис: „... тези църкви, които по българските земи до 6 век са били няколко стотин, а в последствие са били разрушени, отговарят на различен църковен ритуал. Причината за унищожаването им е била, че религиозните възгледи, на които са отговаряли, са били обявени за ерес след Никейския Вселенски Събор в началото на четвърти век. Има достатъчно доказателства за наличието на множество християнски храмове по това време, но те като план са различни от византийските.

            Това са две различни естетически и богословски концепции. При това българската датира още от първи век. Така опираме до един генерален въпрос. Досега ни се натрапва, че българите са някакви пришълци - дали са т.нар. прабългари придошли от Волжка България, дали са славяни от Карпатието или Задкарпатието и т.н. Но според Херодот вторият по големина народ след индийския е бил тракийският народ. Къде е изчезнал този народ?

            И как е възможно някакви чергари...следва

https://merini.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/05/02/istinata-za-pokrystvaneto-na-bylgarite-izvyrsheno-ot-car-bor.1544628

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Извори

По своя произход основните извори, в които се съдържа информация за боилското въстание могат да се обособят в три групи – гръцки, латински и домашни. Те са носители както на повтаряща се, така и на допълваща се информация. С цел получаването на по-достоверна реконструкция на събитието в следващите редове ще бъдат разгледани и трите групи.

  В гръцките извори, приемани традиционно като първостепенни за българското средновековно минало, боилското въстание е засвидетелствано чрез „Хронография“ на Продължителя на Теофан и „Кратка история“, дело на Кедрин-Скилица. Те предават събитието по сходен начин, като описанията им могат да се обобщят с казаното от първия:

„Когато станало известно, че се е покръстил, той [Борис – б.а.] се намерил пред въстанието на целия свой народ. Като носил на гърдите си изображението на божия кръст, той с помощта на малко хора ги победил, а останалите направил християни не вече тайно, но напълно явно и с тяхно желание“.

Друг западен извор, който дава информация за боилския бунт са „Бертински летописи“, където под година 866 е записано следното: „…недоволни от това неговите боляри разбунтували народа против него [Борис – б.а.], за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество само с четиридесет и осем души, които били останали при него поради предаността си към Христовата вяра…“. Този откъс дава освен познатите вече от гръцките извори и папските отговори данни и някои неспоменати факти, като броят на комитатите в България по това време, съотношението между противници и привърженици на Борис I и т.н.

Боилското въстание е отразено и в някои произведения на средновековната книжовна традиция на Второто българско царство, чрез привличането, на които пред изследователя се разкрива още една гледна точка – българската.

В „Старобългарски разказ за покръстването“ е отбелязано следното: „Като видяха това българите, които не бяха покръстени, въстанаха тогава, за да го убият. Подпомогнат от кръстния знак, той [Борис – б.а.] се би и ги победи“. В друг домашен извор пък откриваме следната информация: „След това той се покръсти, българите въстанаха против него, като искаха да го убият, понеже оставил тяхната вяра. Но този като излезе на война, победи ги“.

Посочените текстове, представляват добавки към старобългарски преводи на византийски съчинения. Съдържащата се в тях информация копира модела на представяне на събитията в посочените по-горе византийски извори. Те представят българската гледна точка, която от дистанцията на времето се връща към боилското въстание. Бунтът и неговото потушаване от Борис е представено като неизменна част от християнизаторската политика на българския Кръстител
Ако византийски автори представят по приглушен начин бунта, то западните се впускат в повече детайли. Българските извори, пък отразяват историческия спомен на народа преживял събитията, представяйки ги в светлина, неопетняваща паметта на Борис I. Взимането под внимание на целия спектър от информация би позволило създаването на една по-достоверна възстановка на събитията.

Изхождайки от идеята си, че християнството било прието като официална религия през предходната 865 г., Васил Златарски отнася събитията към началото на следващата 866 г. Предложената от него датировка не би могла да се възприеме като неоспорим факт, предвид нерешения въпрос за датирането на самото покръстване. Независимо от това, тя намира привърженици, които я възприемат в изследванията си без да я подлагат на критика, доверявайки се на авторитета на нейния автор.

По-конкретна дата на събитията около боилското въстание предлага руският славист Анатолий Турилов. За това той използва извор, достигнал до нас в късен препис – „Месецослов на сръбски изборен апостол“, датиран в края на XIII век, в който е отбелязано, че на 28 март се е чествал деня на „победата на българския княз Михаил, когато тълпата се опълчи срещу кръста“.

Откривателят на посочения текст Анатолий Турилов приема, че той без съмнение се отнася за потушеното от княз Борис I боилско въстание, избухнало в отговор на официалното приемане на християнството. Анализирайки езика на преписа той открива следи от транслитерация от глаголица на кирилица. Това позволява на автора да приеме, че преписа е направен въз основа на глаголически прототип. На база направеното от руския славист заключение би могло да се твърди, че въпросният прототип е създаден във времето на преминаване на от едната към другата азбука, т.е. не по-късно от X век. С други думи, това е препис от оригинален български извор, близък по време до събитието.

За допълнителна обосновка на своето мнение Турилов посочва и „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“, където боилското въстание е засвидетелствано лично от българския владетел, като случило се преди ноември 866 г. На база следите от транслитерация, папските отговори и „Бертински летописи“ Анатолий Турилов приема, че окончателната Борисова победа над боилското въстание се отнася към датата, спомената в извора – 28 март 866 г.

Открит все още остава въпроса кога избухва самият бунт? Два от посочените извори дават ориентировъчна датировка на събитието. Това са „Отговорите на папа Николай по допитванията на българите“ – преди ноември 866 г. и „Бертински летописи“ – през 866 г. Друг факт, спомагащ по-точното датиране на събитията е известието за бързата победа на Борис над въстаналите. Следователно бунтът се е развил в кратък времеви интервал. Прибавяйки към казаното до момента и разсъжденията на Анатолий Турилов за датата на потушаването на бунта, на база новооткрития от него текст, с огромна доза достоверност може да се твърди, че боилският бунт избухнал в първите месеци на 866 г. и бил окончателно потушен на 28 март същата година.

Приемането на християнството като официална държавна религия в България довело до изменения и в политическия ѝ живот. До този момент голяма част от властта била съсредоточена в ръцете на владетеля, който е едновременно главен военачалник, законодател, съдия и жрец. Едноличните му решения обаче можели да бъдат оспорвани ако влизали в разрез с устоите на обществения живот. Това било правомощие на народните събори – една недооценена институция в историята на средновековна България. Показателен пример в това отношение е съборът, свикан от боилите през 766 г., на който кан Сабин бил обвинен за провежданата от него политика, а впоследствие и отстранен от престола.

Християнството позволило на Борис I да утвърди съществуващото политическото статукво, олицетворявано от силна централна власт, неприкосновеност на владетелската личност, ограничаване властта и ролята на боилите, поставяйки ги в подчинено положение, спрямо владетеля. В този ред на мисли е твърде вероятно изразът „не сте им дали добър закон“/„non bonam vos eis legem tradidisse“ да се отнася не до религиозната, а до политическата промяна в живота на средновековна България.

със съкр...

https://istoriograph.bg/istoriq/%D0%91%D0%9E%D0%98%D0%9B%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%AF%D0%A2-%D0%91%D0%A3%D0%9D%D0%A2-%D0%A1%D0%9B%D0%95%D0%94-%D0%9F%D0%9E%D0%9A%D0%A0%D0%AA%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%9D%D0%90

  ..т н СлавянобОлгарскоя Азбука, на братята..Византийски послушници!!! е създадена с ЦЕЛ, да се покори, пречупи, и овладее Масата/ езичници,и бунтовници
заедно с Новата Държавническа Христ.Доктрина
над..всите Племена м у Дунава у Босфора..
...оставете Патетиката..за мазнитеПопове!
нали сте инженерка)

лека вечер
Юлия

Постинг: Проглас
Автор на постинга: panazea

..т н СлавянобОлгарскоя Азбука, на братята..Византийски послушници!!! е създадена с ЦЕЛ, да се покори, пречупи, и овладее Масата/ езичници,и бунтовници
заедно с Новата Държавническа Христ.Доктрина
над..всите Племена м у Дунава у Босфора..
...оставете Патетиката..за мазнитеПопове!
нали сте инженерка)

лека вечер
Юлия
Постинг: Проглас
Автор на постинга: panazea

В историческите изследвания се е наложило разбирането, че боилите въстават, за да възстановят религията на своите предци. Вероятно в средите на въстаналите наистина е имало боили, които били верни поклонници на езическите божества, борейки се за възстановяване на бащината си религия. Но безспорно всички те са вдигнали оръжие не толкова срещу християнството, колкото срещу окончателното затвърждаване на политическата система, силно ограничаваща възможността им за пряко участие във властта. Постигането на така поставената цел можело да стане факт само след свалянето на Борис от престола, замяната му с верен на боилските убеждения владетел и не на последно място – чрез ликвидиране на възможността от повторното завръщане на Кръстителя във властта.